Христо Алексиев: Не приемаме някой да трупа свръхпечалби, започнахме проверки
Сравняваме цените у нас с 6 страни
- Господин вицепремиер, какво демонстрира анализът на пазара на храни на дребно? Не се вижда необикновен спад на цените.
- Няма по какъв начин да се получи внезапно. С представителите на питателните вериги се виждахме предходната година. Те акцентираха като съществени аргументи за повишаването на храните покачването на цените на горива, на ток, на газ, на превоз. Правителството направи вероятното тези базисни аргументи, които генерират инфлация, да бъдат понижени. Това към този момент е реалност.
С газа тръгнахме от цена 350 лева за мегаватчас, сега са доста по-ниски. Горивата са с съвсем 1 лев по-евтини от началото на мандата на кабинета “Донев 1 ”.
В последните 4-5 месеца превозът също поевтиня. Мисля, че към този момент няма опрощение цените на храните да вървят нагоре. Аз им демонстрирах кривата на цените на енергийните запаси и на превоза, тя върви надолу, докато цените на храните вървят отчетливо нагоре. Не одобряваме това разминаване.
- И какво от това, че не го приемате?
- Разминаването им е индикация, че нещо не е наред, че има нелоялни търговски практики и някой се възползва да генерира съществени свръхпечалби. За да действаме координирано, създадохме звено на най-високо равнище, в което вземат участие Национална агенция за приходите, Агенция “Митници ”, КЗП, Държавната комисия по стоковите тържища и борсите, БАБХ, всички институции, които имат отношение.
Започнахме разбори на група хранителни артикули, като наблюдаваме целия развой - от производител или вносител до последна цена в комерсиалния обект. Правим още едно засичане в няколко европейски страни благодарение на комерсиалните аташета. Първите данни ще стартират да излизат идната седмица.
- В кои страни следите цените на храните?
- Такива страни, в които има същите вериги - Франция, Испания, Австрия, Германия, Гърция и Румъния. Предварителни данни ще имаме идната седмица. Анкетьори по специфична методика следят цените, с цел да имаме тъждественост в метода. В България данните ще се събират два пъти в седмицата, а от европейските страни - веднъж. Държавната компания “Информационно обслужване ” ще направи софтуера, с цел да се събира информацията, да се обобщава и да се вършат анализите. Идеята е, като съберем информация за 2-3 седмици, тя да се разгласява, с цел да бъде осведомен и потребителят.
- А по какъв начин ще свършите работата на страната?
- Когато забележим, че има изкривявания, всички институции ще извършат инспекции, с цел да открият има ли нелоялни търговски практики. Големите разминавания сред цена на производител и в комерсиалните обекти и разликата с цените в друга страна са индикация, че нещо не е наред, че има нелоялна комерсиална процедура и/или голословни свръхпечалби. Това е на гърба на хората, голословно се лишават приходите им, понижава се покупателната им дарба и се свива потреблението. А когато това става, понижава и растежът на стопанската система.
Ако някой се пробва да материализира в своя частна изгода напъните, които поставиха страната и бизнесът, с цел да стопираме инфлацията, ние ще се противопоставим.
- Не може ли да се изземва част от тези свръхпечалби, както стана в енергетиката и горивата?
- Ние вървим по-скоро по линията на прекъсване на нелоялни търговски практики. Аз имам подозрения, че се изнася огромна част от тези облаги отвън България, което още повече ощетява хората и хазната. Така че няма по какъв начин това да продължи. До две-три седмици ще имаме доста съответна информация, която ще бъде оповестена. След като е подготвен уеб сайтът, хората ще могат да следят, само че и да подават сигнали.
- Кога ще е подготвен този уебсайт?
- Мисля, до 3 седмици.
- Бяха спрени 25-те стотинки помощ за скъпите горива. Парламентът ви разпореди да разработите нов механизъм. Какво направихте?
- Тези 25 стотинки бяха спрени от Европейска комисия, тъй като, когато са въведени от постоянното държавно управление, то не е потърсило нотификация. Парламентът също взе такова решение. Бяхме обезпечили бюджет, не от данъкоплатеца, както беше, а с налозите от свръхпечалбата на “Лукойл ”.
И за мен тази мярка беше несправедлива - какво получават по нея хората, които нямат коли? Най-уязвимите от популацията финансираха тези, които карат най-вече. Затова този развой го преразгледахме и с парите, които събрахме от “Лукойл ”, първо въведохме мярка за най-уязвимите - понижение за прилагане на градския превоз за деца, учащи и пенсионери.
- А някои подвигнаха цените на картите същия ден. Как ще го коментирате това?
- След като приехме постановлението на Министерски съвет, имахме срещи с общините и ги предизвестих парите да не отидат при превозвачите или в общините. Казах им - не се пробвайте. Някои се пробваха и получиха инспекции и наказания. Лично отвръщам на всеки сигнал като тези в Несебър, Пловдив, в Ямбол.
- Все отново до каква степен сте с механизма за компенсиране на притежателите на коли, което ви разпореди Народното събрание?
- Това ще е на идващ стадий. Положихме доста старания и за цените на горивата, да вземем за пример на А-95 паднаха сред 90 ст. и 1 лева от август, откогато работи служебният кабинет.
- Веднага ще ви кажат, че е, тъй като падат цените на открито.
- Не е правилно. Показах данни по какъв начин се движат цените в другите страни, само в България кривата е надолу. При равнища на А-95 от 3,50 лева на литър какви бяха цените на тържищата? Не бяха по-различни от сегашните. В момента България има най-евтините горива в Европейски Съюз. Да, резултатът на тържищата го има, само че резултатът от ограниченията на служебното държавно управление е като добавена стойност към цените на борсата
- Какво да чакат хората?
- Цените се стабилизираха на ниски равнища, оттова нататък ще създадем всичко допустимо да вървят още надолу. Но има и доходи за държавния бюджет с облагане на свръхпечалбите на “Лукойл ”. Авансово събрахме 90 млн. лева налог - сума, по-голяма от всички налози, платени от компанията за 20 година обратно. Защо нищо не е направено в тази посока преди?
- Какви са целите ви като министър на превоза в мандата, който започнахте?
- Първи приоритет ми е районната съгласуваност на България със прилежащите страни. Имаме доста общи планове с Гърция, Румъния и Турция, със Сърбия, Северна Македония и Албания. За доста от тях сме пред сключване на съответни съглашения. Преди дни подписахме меморандум за петролопровода от Александруполис до Бургас. Войната в Украйна преориентира веригите на доставки, цялата логистика и транспортните коридори и България би трябвало да се възползва от това. Неимоверно набъбна трафикът и от север на юг, и от изток на запад. Само през българо-турската граница предходната година са минали 180 000 камиона повече, в случай че прекарахме през България 50 000 тира посредством жп превоз през терминала в Пловдив. Същото се случва и на граничните преходи през Русе, Видин. За да вървят тези потоци, обикновено ни е нужна районна съгласуваност.
- Дали сме всичко от себе си в годините да се изолираме един от различен, по какъв начин се наваксват десетилетия изолираност?
- Успяхме да придвижим два плана с Румъния. Предстои сключване през март на обвързващо съглашение за трети мост на Дунав при Русе, което е първа стъпка към построяването му. Мостът ще бъде смесен - железопътен и авто.
- За какъв брой време може да стане?
- За четири-пет години. Говорили сме построяването му да бъде финансирано по линията на “Военна подвижност ” на Механизма за обвързвана Европа. Другият план е капитално драгиране на Дунав, както и драгиране, обвързвано с регулярно поддържане на плавателния път. Имаше 28 екологични ограничения, които 2 години не бяха решени, за няколко месеца ги изпълнихме. В момента поради войната в Украйна Дунав е предпочитан кулоар, по реката вървят главните потоци от и към Украйна, по тази причина е значимо реката да е плавателна през цялата година.
- Какво се случва с граничните връзки с Турция?
- Вече е подготвен текстът на меморандума за разкриване на нов граничен жп преход през Лесово. Новата жп линия ще обезпечи връзка сред Одрин и на наша територия ще се свърже с жп мрежата при Елхово и Ямбол. В околните седмици ще бъде оповестена процедура за проектирането ѝ. В момента се проектира и удвояването на жп линията от Пловдив до Свиленград, тъй като скоро ще се изчерпи потенциалът ѝ. Турските сътрудници видяха капацитета на жп превоза и на терминала в Пловдив. С Гърция също имаме няколко общи плана. Единият е доста стратегически за България, той е приемане на изход на егейските пристанища.
- Какво значи това?
- Активно работим за присъединяване на България в концесията на пристанище Кавала. Портът е даден на концесия на американски фонд и на гръцка компания, България води договаряния за включване в този консорциум, който ще оперира пристанището. Тя ще взе участие с държавно сдружение, евентуално с “Пристанище Варна ”.
Какъв е казусът на страната ни? България е затворена в границите на Черно море, би трябвало да има изход навън море. Единственият метод е присъединяване в оперирането на такива пристанища. Зависими сме и от политиката на Турция във връзка с Босфора. Един товар, минал Черно море, може доста по-лесно да бъде изведен през Варна и Бургас и оттова - към егейските пристанища. Правили сме сметки и макар че има претоварване, като цяло времето за пътешестване е по-бързо и по-евтино. На Босфора се чака 40-50 дни, а таксите скочиха пет пъти.
- Защо говорите в множествено число – “егейски пристанища ”?
- Водим диалози и за пристанището в Александруполис. Работим и по сключване на съглашение за основаване на общо сдружение по плана за коридора от пристанищата Русе – Варна – Бургас – Александруполис – Кавала – Солун. Това сдружение ще дава отговор за построяването му, за привличане на частни вложители и за бъдещото опериране. Това е също стратегически план за България, защото е опция на Босфора.
- Със Сърбия, която е врата по пътя към Европа, по какъв начин ще се отпушат тапите в жп превоза?
- Много от транспортните потоци ни заобикаляха по няколко аргументи. Първата запушалка е Гърция, зле е инфраструктурата от Солун до Промахон. Гърците към този момент започнаха да рехабилитират тази права, оповестиха поръчка. Второто задръстване е от Димитровград до Ниш в Сърбия. По наше гледище те стартират рехабилитацията на тази жп линия. Работим и по жп прехода Видин - Зайчар.
- За да се избегне Румъния ли?
- Румъния би трябвало да знае, че България си търси опция, тя е запушила Дунав мост 2, тъй като жп правата от Крайова до Калафат е в безобразно положение, даже не е електрифицирана. Най-после Румъния подаде план, взаимно с България, за рехабилитация на тази права. Но ние беседваме със Сърбия за нов граничен преход. Защото тази запушалка пренасочва товарите от Пирея през Северна Македония и Сърбия. Друго, което направихме, е, че България съумя да се пребори кулоар 8 – от Дурас до Черно море, да бъде включен в главната европейска мрежа. В Брюксел не са привикнали България да има ясна, твърда и аргументирана позиция. Досега всички, които вървят на тези срещи, стоят и мълчат.
- Какво друго си поставяте за цел през мандата?
- През март стартираме процедурата за нов преносим състав за БДЖ, (за доставка на нови влакове за 1 милиарда лева по проекта за възобновяване и резистентност – б. а.). Пуснаха се и процедури за ремонт, тъй като това беше занемарено и имаше тежки обстановки – несъблюдение на графика, запалвания. Въведоха се ясни ограничения и се надявам да намалеят фрапантно случаите на пожари.
CV
Магистър по “Международни стопански връзки ” от УНСС и бакалавър по политология от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”
Има квалификации и документи в областта на стопанската система, ръководството и дигитализацията от Импириъл Колидж - Лондон, Бизнес учебното заведение на Оксфордския университет и други интернационалните просветителни институции
Бил е съветник по плана за интермодален контейнерен терминал в Пловдив, ръководител на борда на шефовете на “Пристанище Бургас ”, ръководител на УС и зам. общоприет шеф на Наказателен кодекс “Железопътна инфраструктура ”
Министър на превоза в служебното държавно управление, назначено през януари 2017 година
От септември до декември 2021 година още веднъж е министър на превоза в длъжностен кабинет
- Господин вицепремиер, какво демонстрира анализът на пазара на храни на дребно? Не се вижда необикновен спад на цените.
- Няма по какъв начин да се получи внезапно. С представителите на питателните вериги се виждахме предходната година. Те акцентираха като съществени аргументи за повишаването на храните покачването на цените на горива, на ток, на газ, на превоз. Правителството направи вероятното тези базисни аргументи, които генерират инфлация, да бъдат понижени. Това към този момент е реалност.
С газа тръгнахме от цена 350 лева за мегаватчас, сега са доста по-ниски. Горивата са с съвсем 1 лев по-евтини от началото на мандата на кабинета “Донев 1 ”.
В последните 4-5 месеца превозът също поевтиня. Мисля, че към този момент няма опрощение цените на храните да вървят нагоре. Аз им демонстрирах кривата на цените на енергийните запаси и на превоза, тя върви надолу, докато цените на храните вървят отчетливо нагоре. Не одобряваме това разминаване.
- И какво от това, че не го приемате?
- Разминаването им е индикация, че нещо не е наред, че има нелоялни търговски практики и някой се възползва да генерира съществени свръхпечалби. За да действаме координирано, създадохме звено на най-високо равнище, в което вземат участие Национална агенция за приходите, Агенция “Митници ”, КЗП, Държавната комисия по стоковите тържища и борсите, БАБХ, всички институции, които имат отношение.
Започнахме разбори на група хранителни артикули, като наблюдаваме целия развой - от производител или вносител до последна цена в комерсиалния обект. Правим още едно засичане в няколко европейски страни благодарение на комерсиалните аташета. Първите данни ще стартират да излизат идната седмица.
- В кои страни следите цените на храните?
- Такива страни, в които има същите вериги - Франция, Испания, Австрия, Германия, Гърция и Румъния. Предварителни данни ще имаме идната седмица. Анкетьори по специфична методика следят цените, с цел да имаме тъждественост в метода. В България данните ще се събират два пъти в седмицата, а от европейските страни - веднъж. Държавната компания “Информационно обслужване ” ще направи софтуера, с цел да се събира информацията, да се обобщава и да се вършат анализите. Идеята е, като съберем информация за 2-3 седмици, тя да се разгласява, с цел да бъде осведомен и потребителят.
- А по какъв начин ще свършите работата на страната?
- Когато забележим, че има изкривявания, всички институции ще извършат инспекции, с цел да открият има ли нелоялни търговски практики. Големите разминавания сред цена на производител и в комерсиалните обекти и разликата с цените в друга страна са индикация, че нещо не е наред, че има нелоялна комерсиална процедура и/или голословни свръхпечалби. Това е на гърба на хората, голословно се лишават приходите им, понижава се покупателната им дарба и се свива потреблението. А когато това става, понижава и растежът на стопанската система.
Ако някой се пробва да материализира в своя частна изгода напъните, които поставиха страната и бизнесът, с цел да стопираме инфлацията, ние ще се противопоставим.
- Не може ли да се изземва част от тези свръхпечалби, както стана в енергетиката и горивата?
- Ние вървим по-скоро по линията на прекъсване на нелоялни търговски практики. Аз имам подозрения, че се изнася огромна част от тези облаги отвън България, което още повече ощетява хората и хазната. Така че няма по какъв начин това да продължи. До две-три седмици ще имаме доста съответна информация, която ще бъде оповестена. След като е подготвен уеб сайтът, хората ще могат да следят, само че и да подават сигнали.
- Кога ще е подготвен този уебсайт?
- Мисля, до 3 седмици.
- Бяха спрени 25-те стотинки помощ за скъпите горива. Парламентът ви разпореди да разработите нов механизъм. Какво направихте?
- Тези 25 стотинки бяха спрени от Европейска комисия, тъй като, когато са въведени от постоянното държавно управление, то не е потърсило нотификация. Парламентът също взе такова решение. Бяхме обезпечили бюджет, не от данъкоплатеца, както беше, а с налозите от свръхпечалбата на “Лукойл ”.
И за мен тази мярка беше несправедлива - какво получават по нея хората, които нямат коли? Най-уязвимите от популацията финансираха тези, които карат най-вече. Затова този развой го преразгледахме и с парите, които събрахме от “Лукойл ”, първо въведохме мярка за най-уязвимите - понижение за прилагане на градския превоз за деца, учащи и пенсионери.
- А някои подвигнаха цените на картите същия ден. Как ще го коментирате това?
- След като приехме постановлението на Министерски съвет, имахме срещи с общините и ги предизвестих парите да не отидат при превозвачите или в общините. Казах им - не се пробвайте. Някои се пробваха и получиха инспекции и наказания. Лично отвръщам на всеки сигнал като тези в Несебър, Пловдив, в Ямбол.
- Все отново до каква степен сте с механизма за компенсиране на притежателите на коли, което ви разпореди Народното събрание?
- Това ще е на идващ стадий. Положихме доста старания и за цените на горивата, да вземем за пример на А-95 паднаха сред 90 ст. и 1 лева от август, откогато работи служебният кабинет.
- Веднага ще ви кажат, че е, тъй като падат цените на открито.
- Не е правилно. Показах данни по какъв начин се движат цените в другите страни, само в България кривата е надолу. При равнища на А-95 от 3,50 лева на литър какви бяха цените на тържищата? Не бяха по-различни от сегашните. В момента България има най-евтините горива в Европейски Съюз. Да, резултатът на тържищата го има, само че резултатът от ограниченията на служебното държавно управление е като добавена стойност към цените на борсата
- Какво да чакат хората?
- Цените се стабилизираха на ниски равнища, оттова нататък ще създадем всичко допустимо да вървят още надолу. Но има и доходи за държавния бюджет с облагане на свръхпечалбите на “Лукойл ”. Авансово събрахме 90 млн. лева налог - сума, по-голяма от всички налози, платени от компанията за 20 година обратно. Защо нищо не е направено в тази посока преди?
- Какви са целите ви като министър на превоза в мандата, който започнахте?
- Първи приоритет ми е районната съгласуваност на България със прилежащите страни. Имаме доста общи планове с Гърция, Румъния и Турция, със Сърбия, Северна Македония и Албания. За доста от тях сме пред сключване на съответни съглашения. Преди дни подписахме меморандум за петролопровода от Александруполис до Бургас. Войната в Украйна преориентира веригите на доставки, цялата логистика и транспортните коридори и България би трябвало да се възползва от това. Неимоверно набъбна трафикът и от север на юг, и от изток на запад. Само през българо-турската граница предходната година са минали 180 000 камиона повече, в случай че прекарахме през България 50 000 тира посредством жп превоз през терминала в Пловдив. Същото се случва и на граничните преходи през Русе, Видин. За да вървят тези потоци, обикновено ни е нужна районна съгласуваност.
- Дали сме всичко от себе си в годините да се изолираме един от различен, по какъв начин се наваксват десетилетия изолираност?
- Успяхме да придвижим два плана с Румъния. Предстои сключване през март на обвързващо съглашение за трети мост на Дунав при Русе, което е първа стъпка към построяването му. Мостът ще бъде смесен - железопътен и авто.
- За какъв брой време може да стане?
- За четири-пет години. Говорили сме построяването му да бъде финансирано по линията на “Военна подвижност ” на Механизма за обвързвана Европа. Другият план е капитално драгиране на Дунав, както и драгиране, обвързвано с регулярно поддържане на плавателния път. Имаше 28 екологични ограничения, които 2 години не бяха решени, за няколко месеца ги изпълнихме. В момента поради войната в Украйна Дунав е предпочитан кулоар, по реката вървят главните потоци от и към Украйна, по тази причина е значимо реката да е плавателна през цялата година.
- Какво се случва с граничните връзки с Турция?
- Вече е подготвен текстът на меморандума за разкриване на нов граничен жп преход през Лесово. Новата жп линия ще обезпечи връзка сред Одрин и на наша територия ще се свърже с жп мрежата при Елхово и Ямбол. В околните седмици ще бъде оповестена процедура за проектирането ѝ. В момента се проектира и удвояването на жп линията от Пловдив до Свиленград, тъй като скоро ще се изчерпи потенциалът ѝ. Турските сътрудници видяха капацитета на жп превоза и на терминала в Пловдив. С Гърция също имаме няколко общи плана. Единият е доста стратегически за България, той е приемане на изход на егейските пристанища.
- Какво значи това?
- Активно работим за присъединяване на България в концесията на пристанище Кавала. Портът е даден на концесия на американски фонд и на гръцка компания, България води договаряния за включване в този консорциум, който ще оперира пристанището. Тя ще взе участие с държавно сдружение, евентуално с “Пристанище Варна ”.
Какъв е казусът на страната ни? България е затворена в границите на Черно море, би трябвало да има изход навън море. Единственият метод е присъединяване в оперирането на такива пристанища. Зависими сме и от политиката на Турция във връзка с Босфора. Един товар, минал Черно море, може доста по-лесно да бъде изведен през Варна и Бургас и оттова - към егейските пристанища. Правили сме сметки и макар че има претоварване, като цяло времето за пътешестване е по-бързо и по-евтино. На Босфора се чака 40-50 дни, а таксите скочиха пет пъти.
- Защо говорите в множествено число – “егейски пристанища ”?
- Водим диалози и за пристанището в Александруполис. Работим и по сключване на съглашение за основаване на общо сдружение по плана за коридора от пристанищата Русе – Варна – Бургас – Александруполис – Кавала – Солун. Това сдружение ще дава отговор за построяването му, за привличане на частни вложители и за бъдещото опериране. Това е също стратегически план за България, защото е опция на Босфора.
- Със Сърбия, която е врата по пътя към Европа, по какъв начин ще се отпушат тапите в жп превоза?
- Много от транспортните потоци ни заобикаляха по няколко аргументи. Първата запушалка е Гърция, зле е инфраструктурата от Солун до Промахон. Гърците към този момент започнаха да рехабилитират тази права, оповестиха поръчка. Второто задръстване е от Димитровград до Ниш в Сърбия. По наше гледище те стартират рехабилитацията на тази жп линия. Работим и по жп прехода Видин - Зайчар.
- За да се избегне Румъния ли?
- Румъния би трябвало да знае, че България си търси опция, тя е запушила Дунав мост 2, тъй като жп правата от Крайова до Калафат е в безобразно положение, даже не е електрифицирана. Най-после Румъния подаде план, взаимно с България, за рехабилитация на тази права. Но ние беседваме със Сърбия за нов граничен преход. Защото тази запушалка пренасочва товарите от Пирея през Северна Македония и Сърбия. Друго, което направихме, е, че България съумя да се пребори кулоар 8 – от Дурас до Черно море, да бъде включен в главната европейска мрежа. В Брюксел не са привикнали България да има ясна, твърда и аргументирана позиция. Досега всички, които вървят на тези срещи, стоят и мълчат.
- Какво друго си поставяте за цел през мандата?
- През март стартираме процедурата за нов преносим състав за БДЖ, (за доставка на нови влакове за 1 милиарда лева по проекта за възобновяване и резистентност – б. а.). Пуснаха се и процедури за ремонт, тъй като това беше занемарено и имаше тежки обстановки – несъблюдение на графика, запалвания. Въведоха се ясни ограничения и се надявам да намалеят фрапантно случаите на пожари.
CV
Магистър по “Международни стопански връзки ” от УНСС и бакалавър по политология от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”
Има квалификации и документи в областта на стопанската система, ръководството и дигитализацията от Импириъл Колидж - Лондон, Бизнес учебното заведение на Оксфордския университет и други интернационалните просветителни институции
Бил е съветник по плана за интермодален контейнерен терминал в Пловдив, ръководител на борда на шефовете на “Пристанище Бургас ”, ръководител на УС и зам. общоприет шеф на Наказателен кодекс “Железопътна инфраструктура ”
Министър на превоза в служебното държавно управление, назначено през януари 2017 година
От септември до декември 2021 година още веднъж е министър на превоза в длъжностен кабинет
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ